патро̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Лице, на чието име са наречени някоя организация или учебно заведение.
прил. патро̀нен, патро̀нна, патро̀нно, мн. патро̀нни. Патронен празник.
мн. патро̀ни, (два) патро̀на м.
1. Капсула, напълнена с взривно вещество, която се използва при стрелба с огнестрелно оръжие; куршум.
2. Капсула за стрелба. Халосни патрони. Гумени патрони.
3. Приспособление към обработваща машина за захващане на обработвания предмет.
4. Метална част на брава, в която се поставя ключът.
прил. патро̀нен, патро̀нна, патро̀нно, мн. патро̀нни. Патронен празник.
мн. патро̀ни, (два) патро̀на м.
1. Капсула, напълнена с взривно вещество, която се използва при стрелба с огнестрелно оръжие; куршум.
2. Капсула за стрелба. Халосни патрони. Гумени патрони.
3. Приспособление към обработваща машина за захващане на обработвания предмет.
4. Метална част на брава, в която се поставя ключът.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- пътрон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пат-рон | |
|---|---|---|
| непълен член | пат-ро-на | |
| пълен член | пат-ро-нът | |
| мн.ч. | пат-ро-ни | |
| членувано | пат-ро-ни-те | |
| бройна форма | пат-ро-на | |
| звателна форма | — | |