шеф

Речник на българския език

шеф — съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

шѐфът, шѐфа, мн. шѐфове, м. Разг.
1. Пряк, непосредствен ръководител; началник.
2. Човек, който стои начело на предприятие, организация и др.; директор, началник. Шеф на аптечно управление.
прил. шѐфски, шѐфска, шѐфско, мн. шѐфски.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шеф
непълен член ше-фа
пълен член ше-фът
мн.ч. ше-фо-ве
членувано ше-фо-ве-те
бройна форма ше-фо-ве
звателна форма ше-фе

Връзки