водач

Речник на българския език

1. вода̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. вода̀чи, м.
1. Човек, който води, развежда друг/други, като показва пътя.
2. Ръководител; водител. Водач на въстание. Водачи на партии.
3. Лице, което шофира превозно средство. Водач на автобус.
4. Този, който е начело в класиране, състезание. Водач във временното класиране.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • вудач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-дач
непълен член во-да-ча
пълен член во-да-чът
мн.ч. во-да-чи
членувано во-да-чи-те
бройна форма во-да-чи
звателна форма во-да-чо

2. Вода̀ч — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Вудач

Връзки