наставник

Речник на българския език

наста̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. наста̀вници, м. Остар. Лице, което наставлява някого, дава му съвети. Наставник на футболен клуб.

Грешни изписвания (3)

  • наставнек
  • нъставнек
  • нъставник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тав-ник
непълен член нас-тав-ни-ка
пълен член нас-тав-ни-кът
мн.ч. нас-тав-ни-ци
членувано нас-тав-ни-ци-те
бройна форма нас-тав-ни-ци
звателна форма нас-тав-ни-ко