учѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
учѝтелят, учѝтеля, мн. учѝтели, м.
1. Специалист, който обучава ученици. Учител по български език. Учител по история. Начален учител.
2. Лице, което има последователи, от което някой се учи (на творчески методи, на учения, школи).
прил. учѝтелски, учѝтелска, учѝтелско, мн. учѝтелски. Учителски синдикат. Учителски заплати.
1. Специалист, който обучава ученици. Учител по български език. Учител по история. Начален учител.
2. Лице, което има последователи, от което някой се учи (на творчески методи, на учения, школи).
прил. учѝтелски, учѝтелска, учѝтелско, мн. учѝтелски. Учителски синдикат. Учителски заплати.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- очител
- очитил
- учитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | учи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | учи-те-ля | |
| пълен член | учи-те-лят | |
| мн.ч. | учи-те-ли | |
| членувано | учи-те-ли-те | |
| бройна форма | учи-те-ли | |
| звателна форма | учи-те-лю | |