възпита̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
възпита̀телят, възпита̀теля, мн. възпита̀тели, м.
1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. Не ставам за възпитател.
2. Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.
прил. възпита̀телен, възпита̀телна, възпита̀телно, мн. възпита̀телни. Възпитателен процес.
1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. Не ставам за възпитател.
2. Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.
прил. възпита̀телен, възпита̀телна, възпита̀телно, мн. възпита̀телни. Възпитателен процес.
Грешни изписвания (7)
- вазпетател
- вазпетатил
- вазпитател
- вазпитатил
- възпетател
- възпетатил
- възпитатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-пи-та-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | въз-пи-та-те-ля | |
| пълен член | въз-пи-та-те-лят | |
| мн.ч. | въз-пи-та-те-ли | |
| членувано | въз-пи-та-те-ли-те | |
| бройна форма | въз-пи-та-те-ли | |
| звателна форма | въз-пи-та-те-лю | |