1.
да̀скал
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. да̀скали, м.
1. Остар. Учител.
2. Разг. Пренебр. Учител.
3. Разг. Ученик.
прил. да̀скалски, да̀скалска, да̀скалско, мн. да̀скалски. Даскалски манталитет.
• Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил. — Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш.
• Даскалска поезия. — Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на ХIХ век и посветени на просветата, училището, учителите и др.
1. Остар. Учител.
2. Разг. Пренебр. Учител.
3. Разг. Ученик.
прил. да̀скалски, да̀скалска, да̀скалско, мн. да̀скалски. Даскалски манталитет.
• Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил. — Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш.
• Даскалска поезия. — Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на ХIХ век и посветени на просветата, училището, учителите и др.
Грешни изписвания (1)
- даскъл
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дас-кал | |
|---|---|---|
| непълен член | дас-ка-ла | |
| пълен член | дас-ка-лът | |
| мн.ч. | дас-ка-ли | |
| членувано | дас-ка-ли-те | |
| бройна форма | дас-ка-ли | |
| звателна форма | дас-ка-ле | |