даскал

Речник на българския език

1. да̀скал съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. да̀скали, м.
1. Остар. Учител.
2. Разг. Пренебр. Учител.
3. Разг. Ученик.
прил. да̀скалски, да̀скалска, да̀скалско, мн. да̀скалски. Даскалски манталитет.
Иди да си вземеш парите от даскала, който те е учил.Ирон. Нищо не знаеш, много грешиш.
Даскалска поезия.Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на ХIХ век и посветени на просветата, училището, учителите и др.

Грешни изписвания (1)

  • даскъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дас-кал
непълен член дас-ка-ла
пълен член дас-ка-лът
мн.ч. дас-ка-ли
членувано дас-ка-ли-те
бройна форма дас-ка-ли
звателна форма дас-ка-ле

2. Да̀скал географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Даскъл