напътственик

Речник на българския език

напътственик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-път-с-тве-ник
непълен член на-път-с-тве-ни-ка
пълен член на-път-с-тве-ни-кът
мн.ч. на-път-с-тве-ни-ци
членувано на-път-с-тве-ни-ци-те
бройна форма на-път-с-тве-ни-ка
звателна форма