подстрекател

Речник на българския език

подстрека̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

подстрека̀телят, подстрека̀теля, мн. подстрека̀тели, м. Човек, който подстрекава.
прил. подстрека̀телски, подстрека̀телска, подстрека̀телско, мн. подстрека̀телски.

Грешни изписвания (15)

  • подстрекатил
  • подстрикател
  • подстрикатил
  • потстрекател
  • потстрекатил
  • потстрикател
  • потстрикатил
  • пудстрекател
  • пудстрекатил
  • пудстрикател
  • пудстрикатил
  • путстрекател
  • путстрекатил
  • путстрикател
  • путстрикатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-с-тре-ка-тел
непълен член под-с-тре-ка-те-ля
пълен член под-с-тре-ка-те-лят
мн.ч. под-с-тре-ка-те-ли
членувано под-с-тре-ка-те-ли-те
бройна форма под-с-тре-ка-те-ли
звателна форма под-с-тре-ка-те-лю