подбудител

Речник на българския език

подбудѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

подбудѝтелят, подбудѝтеля, мн. подбудѝтели, м. Човек, който подбужда към неправомерно действие; подстрекател.

Грешни изписвания (7)

  • подбодител
  • подбодитил
  • подбудитил
  • пудбодител
  • пудбодитил
  • пудбудител
  • пудбудитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-бу-ди-тел
непълен член под-бу-ди-те-ля
пълен член под-бу-ди-те-лят
мн.ч. под-бу-ди-те-ли
членувано под-бу-ди-те-ли-те
бройна форма под-бу-ди-те-ли
звателна форма под-бу-ди-те-лю