раздорник

Речник на българския език

раздо̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. раздорници, м. Човек, който предизвиква раздор.

Грешни изписвания (3)

  • раздорнек
  • ръздорнек
  • ръздорник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-дор-ник
непълен член раз-дор-ни-ка
пълен член раз-дор-ни-кът
мн.ч. раз-дор-ни-ци
членувано раз-дор-ни-ци-те
бройна форма раз-дор-ни-ци
звателна форма раз-дор-ни-ко