въстаник

Речник на българския език

въста̀ник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. въста̀ници, м. Участник във въстание.
прил. въста̀нически, въста̀ническа, въста̀ническо, мн. въста̀нически.

Грешни изписвания (3)

  • вастанек
  • вастаник
  • въстанек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въс-та-ник
непълен член въс-та-ни-ка
пълен член въс-та-ни-кът
мн.ч. въс-та-ни-ци
членувано въс-та-ни-ци-те
бройна форма въс-та-ни-ци
звателна форма въс-та-ни-ко