метѐжник — съществително име, мъжки род (тип 14a)
Значение
мн. метѐжници, м. Лице, което организира метеж или участва в метеж.
прил. метѐжнически, метѐжническа, метѐжническо, мн. метѐжнически.
прил. метѐжнически, метѐжническа, метѐжническо, мн. метѐжнически.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- метежнек
- митежнек
- митежник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ме-теж-ник | |
---|---|---|
непълен член | ме-теж-ни-ка | |
пълен член | ме-теж-ни-кът | |
мн.ч. | ме-теж-ни-ци | |
членувано | ме-теж-ни-ци-те | |
бройна форма | ме-теж-ни-ци | |
звателна форма | ме-теж-ни-ко |