метежник

Речник на българския език

метѐжник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. метѐжници, м. Лице, което организира метеж или участва в метеж.
прил. метѐжнически, метѐжническа, метѐжническо, мн. метѐжнически.

Грешни изписвания (3)

  • метежнек
  • митежнек
  • митежник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-теж-ник
непълен член ме-теж-ни-ка
пълен член ме-теж-ни-кът
мн.ч. ме-теж-ни-ци
членувано ме-теж-ни-ци-те
бройна форма ме-теж-ни-ци
звателна форма ме-теж-ни-ко