революционер

Речник на българския език

революционѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. революционери, м.
1. Човек, който подготвя революция, бунт и др. и/или участва в тях. Поет революционер.
2. Човек, който осъществява коренен прелом в развитието на нещо, в разбиранията на нещо; новатор.прил. революционерски, революционерска, революционерско, мн. революционерски.

Грешни изписвания (15)

  • революцеонер
  • революцеунер
  • революциунер
  • ревулюцеонер
  • ревулюцеунер
  • ревулюционер
  • ревулюциунер
  • риволюцеонер
  • риволюцеунер
  • риволюционер
  • риволюциунер
  • ривулюцеонер
  • ривулюцеунер
  • ривулюционер
  • ривулюциунер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-во-лю-ци-о-нер
непълен член ре-во-лю-ци-о-не-ра
пълен член ре-во-лю-ци-о-не-рът
мн.ч. ре-во-лю-ци-о-не-ри
членувано ре-во-лю-ци-о-не-ри-те
бройна форма ре-во-лю-ци-о-не-ра
звателна форма