разко̀лник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. разколници, м. Човек, който участва в разкол или внася разкол.прил. разколнически, разколническа, разколническо, мн. разколнически.същ. разколничество, ср.
Грешни изписвания (3)
- разколнек
- ръзколнек
- ръзколник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-кол-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-кол-ни-ка | |
| пълен член | раз-кол-ни-кът | |
| мн.ч. | раз-кол-ни-ци | |
| членувано | раз-кол-ни-ци-те | |
| бройна форма | раз-кол-ни-ци | |
| звателна форма | раз-кол-ни-ко | |