еретик

Речник на българския език

еретѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. еретѝци, м. Последовател на ерес.

Грешни изписвания (3)

  • еритик
  • иретик
  • иритик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ере-тик
непълен член ере-ти-ка
пълен член ере-ти-кът
мн.ч. ере-ти-ци
членувано ере-ти-ци-те
бройна форма ере-ти-ци
звателна форма ере-ти-ко