вероотстъпник

Речник на българския език

вероотстъ̀пник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. вероотстъ̀пници, м. Пренебр. Лице, което се отказва от религията си.

Грешни изписвания (15)

  • вероотстъпнек
  • вероутстъпнек
  • вероутстъпник
  • веруотстъпнек
  • веруотстъпник
  • веруутстъпнек
  • веруутстъпник
  • вироотстъпнек
  • вироотстъпник
  • вироутстъпнек
  • вироутстъпник
  • вируотстъпнек
  • вируотстъпник
  • вируутстъпнек
  • вируутстъпник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ро-от-с-тъп-ник
непълен член ве-ро-от-с-тъп-ни-ка
пълен член ве-ро-от-с-тъп-ни-кът
мн.ч. ве-ро-от-с-тъп-ни-ци
членувано ве-ро-от-с-тъп-ни-ци-те
бройна форма ве-ро-от-с-тъп-ни-ци
звателна форма ве-ро-от-с-тъп-ни-ко