разколничество

Речник на българския език

разко̀лничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разколнечество
  • разколнечеству
  • разколнечиство
  • разколнечиству
  • разколничеству
  • разколничиство
  • разколничиству
  • ръзколнечество
  • ръзколнечеству
  • ръзколнечиство
  • ръзколнечиству
  • ръзколничество
  • ръзколничеству
  • ръзколничиство
  • ръзколничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-кол-ни-чес-т-во
членувано раз-кол-ни-чес-т-во-то
мн.ч. раз-кол-ни-чес-т-ва
членувано раз-кол-ни-чес-т-ва-та