ерес

Речник на българския език

ѐрес съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ереста̀, мн. ѐреси, ж.
1. Отклонение от догмите, проповядвани от официалната църква.
2. Прен. Разг. Отклонение от общоприетите, обичайните правила и норми.

Грешни изписвания (1)

  • ерис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ерес
членувано ерес-та
мн.ч. ере-си
членувано ере-си-те
звателна форма