секта

Речник на българския език

сѐкта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. секти, ж.
1. Религиозна общност, която се противопоставя на официалната религия.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които се отделят от другите; отцепници.

Грешни изписвания (1)

  • сектъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сек-та
членувано сек-та-та
мн.ч. сек-ти
членувано сек-ти-те
звателна форма