отстъ̀пник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. отстъ̀пници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- отстъпнек
- утстъпнек
- утстъпник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-с-тъп-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | от-с-тъп-ни-ка | |
| пълен член | от-с-тъп-ни-кът | |
| мн.ч. | от-с-тъп-ни-ци | |
| членувано | от-с-тъп-ни-ци-те | |
| бройна форма | от-с-тъп-ни-ци | |
| звателна форма | от-с-тъп-ни-ко | |