доносник

Речник на българския език

доно̀сник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. доно̀сници, м. Човек, който прави доноси.

Грешни изписвания (3)

  • доноснек
  • дуноснек
  • дуносник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-нос-ник
непълен член до-нос-ни-ка
пълен член до-нос-ни-кът
мн.ч. до-нос-ни-ци
членувано до-нос-ни-ци-те
бройна форма до-нос-ни-ци
звателна форма до-нос-ни-ко