крадец

Речник на българския език

крадѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. крадцѝ, м. Човек, който краде. Крадци обрали една банка.

Грешни изписвания (1)

  • кръдец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-дец
непълен член кра-де-ца
пълен член кра-де-цът
мн.ч. крад-ци
членувано крад-ци-те
бройна форма крад-ци
звателна форма кра-де-цо