бандит

Речник на българския език

бандѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бандѝти, м. Член на банда (във 2 знач.); злосторник, разбойник.
прил. бандѝтски, бандѝтска, бандѝтско, мн. бандѝтски. Бандитско нападение.

Грешни изписвания (1)

  • бъндит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-дит
непълен член бан-ди-та
пълен член бан-ди-тът
мн.ч. бан-ди-ти
членувано бан-ди-ти-те
бройна форма бан-ди-та
звателна форма