разбо̀йник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. разбойници, м.
1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
2. Нехранимайко, злосторник, бандит.
3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв!прил. разбойнически, разбойническа, разбойническо, мн. разбойнически.
1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
2. Нехранимайко, злосторник, бандит.
3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв!прил. разбойнически, разбойническа, разбойническо, мн. разбойнически.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- разбойнек
- ръзбойнек
- ръзбойник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-бой-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-бой-ни-ка | |
| пълен член | раз-бой-ни-кът | |
| мн.ч. | раз-бой-ни-ци | |
| членувано | раз-бой-ни-ци-те | |
| бройна форма | раз-бой-ни-ци | |
| звателна форма | раз-бой-ни-ко | |