изгна̀ник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. изгна̀ници, м. Човек, който е в изгнание.
прил. изгна̀нически, изгна̀ническа, изгна̀ническо, мн. изгна̀нически.
прил. изгна̀нически, изгна̀ническа, изгна̀ническо, мн. изгна̀нически.
Грешни изписвания (3)
- езгнанек
- езгнаник
- изгнанек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-г-на-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | из-г-на-ни-ка | |
| пълен член | из-г-на-ни-кът | |
| мн.ч. | из-г-на-ни-ци | |
| членувано | из-г-на-ни-ци-те | |
| бройна форма | из-г-на-ни-ци | |
| звателна форма | из-г-на-ни-ко | |