емигрант

Речник на българския език

емигра̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. емигра̀нти, м. Лице, което се намира в емиграция.

прил. емигра̀нтски, емигра̀нтска, емигра̀нтско, мн. емигра̀нтски. Емигрантско семейство.

Да не се бърка с имигрант.

Грешни изписвания (3)

  • емегрант
  • имегрант
  • имигрант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. емиг-рант
непълен член емиг-ран-та
пълен член емиг-ран-тът
мн.ч. емиг-ран-ти
членувано емиг-ран-ти-те
бройна форма емиг-ран-ти
звателна форма емиг-ран-те