изсѐлник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. изсѐлници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия.
Грешни изписвания (5)
- еселнек
- еселник
- изселнек
- иселнек
- иселник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-сел-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | из-сел-ни-ка | |
| пълен член | из-сел-ни-кът | |
| мн.ч. | из-сел-ни-ци | |
| членувано | из-сел-ни-ци-те | |
| бройна форма | из-сел-ни-ци | |
| звателна форма | из-сел-ни-ко | |