прокуденик

Речник на българския език

проку̀деник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прокуденек
  • прокудинек
  • прокудиник
  • прукуденек
  • прукуденик
  • прукудинек
  • прукудиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ку-де-ник
непълен член про-ку-де-ни-ка
пълен член про-ку-де-ни-кът
мн.ч. про-ку-де-ни-ци
членувано про-ку-де-ни-ци-те
бройна форма про-ку-де-ни-ци
звателна форма про-ку-де-ни-ко