злосто̀рник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. злосто̀рници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи.
Грешни изписвания (3)
- злосторнек
- злусторнек
- злусторник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | злос-тор-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | злос-тор-ни-ка | |
| пълен член | злос-тор-ни-кът | |
| мн.ч. | злос-тор-ни-ци | |
| членувано | злос-тор-ни-ци-те | |
| бройна форма | злос-тор-ни-ци | |
| звателна форма | злос-тор-ни-ко | |