нарушѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
нарушѝтелят, нарушѝтеля, мн. нарушѝтели, м. Този, който нарушава някакви норми, правила, закони.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- нарошител
- нарошитил
- нарушитил
- нърошител
- нърошитил
- нърушител
- нърушитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ру-ши-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | на-ру-ши-те-ля | |
| пълен член | на-ру-ши-те-лят | |
| мн.ч. | на-ру-ши-те-ли | |
| членувано | на-ру-ши-те-ли-те | |
| бройна форма | на-ру-ши-те-ли | |
| звателна форма | на-ру-ши-те-лю | |