престъпник

Речник на българския език

престъ̀пник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. престъпници, м. Човек, който извършва престъпление.прил. престъпнически, престъпническа, престъпническо, мн. престъпнически.

Грешни изписвания (3)

  • престъпнек
  • пристъпнек
  • пристъпник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тъп-ник
непълен член прес-тъп-ни-ка
пълен член прес-тъп-ни-кът
мн.ч. прес-тъп-ни-ци
членувано прес-тъп-ни-ци-те
бройна форма прес-тъп-ни-ци
звателна форма прес-тъп-ни-ко