вино̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. вино̀вници, м.
1. Виновен човек. Давам виновниците за катастрофата под съд.
2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. Ето главния виновник за осъществяването на нашата среща.
1. Виновен човек. Давам виновниците за катастрофата под съд.
2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. Ето главния виновник за осъществяването на нашата среща.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- веновнек
- веновник
- виновнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ви-нов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | ви-нов-ни-ка | |
| пълен член | ви-нов-ни-кът | |
| мн.ч. | ви-нов-ни-ци | |
| членувано | ви-нов-ни-ци-те | |
| бройна форма | ви-нов-ни-ци | |
| звателна форма | ви-нов-ни-ко | |