1.
ѝзточник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. ѝзточници, (два) ѝзточника, м.
1. Това, което дава нещо или от което се добива нещо. Източник на енергия. Източник на светлина.
2. Място, от където се добива или получава нещо. Източник на нефт. Източник на оръжие.
3. Запазен паметник или документ, който дава сведения за науката; извор. Български учени се запознаха с турски източници за историята.
4. Лице, което дава сведения. Вестникът цитира сигурен източник.
5. Прен. Причинител, извор. Източник на раздори.
1. Това, което дава нещо или от което се добива нещо. Източник на енергия. Източник на светлина.
2. Място, от където се добива или получава нещо. Източник на нефт. Източник на оръжие.
3. Запазен паметник или документ, който дава сведения за науката; извор. Български учени се запознаха с турски източници за историята.
4. Лице, което дава сведения. Вестникът цитира сигурен източник.
5. Прен. Причинител, извор. Източник на раздори.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- източнек
- изтучнек
- изтучник
- источник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-точ-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | из-точ-ни-ка | |
| пълен член | из-точ-ни-кът | |
| мн.ч. | из-точ-ни-ци | |
| членувано | из-точ-ни-ци-те | |
| бройна форма | из-точ-ни-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
Ѝзточник
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Източнек
- Изтучнек
- Изтучник