първоѝзточник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. първоизточници, (два) първоизточника, м. Първият източник на сведения. Сверявам с първоизточника на хипотезата.
Синоними
Грешни изписвания (16)
- първоисточник
- парвоизточнек
- парвоизточник
- парвоизтучнек
- парвоизтучник
- парвуизточнек
- парвуизточник
- парвуизтучнек
- парвуизтучник
- първоизточнек
- първоизтучнек
- първоизтучник
- първуизточнек
- първуизточник
- първуизтучнек
- първуизтучник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пър-во-из-точ-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пър-во-из-точ-ни-ка | |
| пълен член | пър-во-из-точ-ни-кът | |
| мн.ч. | пър-во-из-точ-ни-ци | |
| членувано | пър-во-из-точ-ни-ци-те | |
| бройна форма | пър-во-из-точ-ни-ка | |
| звателна форма | — | |