нача̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. начала̀, ср.
1. Първият момент от някакво действие или явление. Началото на учебната година.
2. Изходна точка, пункт, от който започва нещо. Началото на улицата.
3. Първоизточник, основна причина. Доверието е начало на приятелството.
4. Обикн. мн. Основно положение, принцип. Начала на биологията.
5. Само мн. Начин на организация и осъществяване на нещо. Изнасяме концерти на самодейни начала.
1. Първият момент от някакво действие или явление. Началото на учебната година.
2. Изходна точка, пункт, от който започва нещо. Началото на улицата.
3. Първоизточник, основна причина. Доверието е начало на приятелството.
4. Обикн. мн. Основно положение, принцип. Начала на биологията.
5. Само мн. Начин на организация и осъществяване на нещо. Изнасяме концерти на самодейни начала.
Синоними
- първоизточник, корен, основа, произход, потекло, род
- наченка, заченка, зародиш, зачатък, зараждане
- причина, първопричина, мотив
- почин, инициатива, начинание, идея, първи момент, първа част, първи опит, встъпление, първа стъпка, започване
- принцип, ръководна идея, правило, закон
- въведение, увод, предисловие, интродукция
- предвестник, предтеча
- източник, изход
- лансиране
- извор
- наченки, първи проблясъци, зора
- аксиома
- генезис, създаване
- произхождение
- тръгване, потегляне, почване, изходна точка, отправна точка
Грешни изписвания (3)
- началу
- нъчало
- нъчалу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ча-ло | |
|---|---|---|
| членувано | на-ча-ло-то | |
| мн.ч. | на-ча-ла | |
| членувано | на-ча-ла-та |