тръгване

Речник на българския език

тръ̀гване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тръгвани
  • тръгвъне
  • тръгвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръг-ва-не
членувано тръг-ва-не-то
мн.ч. тръг-ва-ния
членувано тръг-ва-ни-я-та