отиване

Речник на българския език

отѝване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отивани
  • отивъне
  • отивъни
  • утиване
  • утивани
  • утивъне
  • утивъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оти-ва-не
членувано оти-ва-не-то
мн.ч. оти-ва-ния
членувано оти-ва-ни-я-та