отпътуване

Речник на българския език

отпъ̀туване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отпътоване
  • отпътовани
  • отпътовъне
  • отпътовъни
  • отпътувани
  • отпътувъне
  • отпътувъни
  • утпътоване
  • утпътовани
  • утпътовъне
  • утпътовъни
  • утпътуване
  • утпътувани
  • утпътувъне
  • утпътувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-пъ-ту-ва-не
членувано от-пъ-ту-ва-не-то
мн.ч. от-пъ-ту-ва-ния
членувано от-пъ-ту-ва-ни-я-та