разлъка

Речник на българския език

разлъ̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разлъки, ж. Раздяла.

Грешни изписвания (3)

  • разлъкъ
  • ръзлъка
  • ръзлъкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-лъ-ка
членувано раз-лъ-ка-та
мн.ч. раз-лъ-ки
членувано раз-лъ-ки-те
звателна форма