сбогуване

Речник на българския език

сбогу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • збогуване
  • збогувъне
  • збугуване
  • збугувъне
  • сбогувъне
  • сбугуване
  • сбугувъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбо-гу-ва-не
членувано сбо-гу-ва-не-то
мн.ч. сбо-гу-ва-ния
членувано сбо-гу-ва-ни-я-та