почин

Речник на българския език

по̀чин — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀чини, (два) по̀чина, м. Начинание, инициатива.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • почен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-чин
непълен член по-чи-на
пълен член по-чи-нът
мн.ч. по-чи-ни
членувано по-чи-ни-те
бройна форма по-чи-на
звателна форма —

Връзки