проява

Речник на българския език

проя̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прояви, ж. Проявяване; проявление. Добри прояви.

Грешни изписвания (3)

  • проявъ
  • пруява
  • пруявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-я-ва
членувано про-я-ва-та
мн.ч. про-я-ви
членувано про-я-ви-те
звателна форма