начин

Речник на българския език

на̀чин — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀чини, (два) на̀чина, м. Подход за извършване на някаква дейност; похват, способ. Тази задача може да се реши по два начина.
• По такъв начин. — Така.
• По никакъв начин. — Никак.
• По втория начин. — Не по общоприетия ред, а с връзки и ходатайства.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • начен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-чин
непълен член на-чи-на
пълен член на-чи-нът
мн.ч. на-чи-ни
членувано на-чи-ни-те
бройна форма на-чи-на
звателна форма —

Връзки