колай

Речник на българския език

кола̀й — съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

кола̀ят, кола̀я, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кулай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лай
непълен член ко-лая
пълен член ко-ла-ят
мн.ч. —
членувано —
бройна форма —
звателна форма —

Връзки