цака

Речник на българския език

1. ца̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Обикн. членувано. Лесен начин за вършене на нещо. Всяка работа си има цаката. Намерих му цаката.

Грешни изписвания (1)

  • цакъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-ка
членувано ца-ка-та
мн.ч. ца-ки
членувано ца-ки-те
звателна форма

2. цака — сег. вр., 3 л., ед. ч.

цака е производна форма на цакам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. цака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

цака е производна форма на цакам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. цака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

цака е производна форма на цакам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).