скица

Речник на българския език

скѝца — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. скици, ж.
1. План, чертеж на нещо без детайли. Скица на сграда.
2. Предварителна повърхностна, недетайлизирана рисунка.
3. В литературата — предварителни общи бележки, върху които ще се изгради творба.
4. Чертеж с местата на киносалон, зала.
5. Прен. Разг. Странен човек; чудак. Ама че си скица!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • скицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ски-ца
членувано ски-ца-та
мн.ч. ски-ци
членувано ски-ци-те
звателна форма —

Връзки