есе

Речник на българския език

есѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. есѐта, ср. Спец. В литературознанието — съчинение по литературен, културен, философски или друг въпрос, което не се придържа строго към определен научен метод, а предпочита художествената форма.
прил. есеистѝчен, есеистѝчна, есеистѝчно, мн. есеистѝчни. Есеистичен подход.

Грешни изписвания (1)

  • исе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. есе
членувано есе-то
мн.ч. есе-та
членувано есе-та-та