обрисуване

Речник на българския език

обрису̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обресуване
  • обресувани
  • обресувъне
  • обресувъни
  • обрисувани
  • обрисувъне
  • обрисувъни
  • убресуване
  • убресувани
  • убресувъне
  • убресувъни
  • убрисуване
  • убрисувани
  • убрисувъне
  • убрисувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ри-су-ва-не
членувано об-ри-су-ва-не-то
мн.ч. об-ри-су-ва-ния
членувано об-ри-су-ва-ни-я-та