очертание

Речник на българския език

очерта̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. очерта̀ния, ср. Линията, която огражда, ограничава някакво тяло. Неясните очертания на планините.

Грешни изписвания (3)

  • очиртание
  • учертание
  • учиртание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. очер-та-ние
членувано очер-та-ни-е-то
мн.ч. очер-та-ния
членувано очер-та-ни-я-та